Гипсокартон: Цена, Видове, Размери (подробно изследване) през 2025 г

Гипсокартон – популярен строителен материал под формата на листове с гипсова сърцевина, обвита с картон. Той се използва широко за изравняване на стени, монтаж на прегради и тавани, създаване на ниши и други конструкции. В това ръководство ще разгледаме основните видове гипсокартон, техните свойства, какъв профил за гипсокартон е необходим, как се извършва монтаж на гипсокартон, а също така каква е цената на гипсокартона и от какво зависи. В края – отговори на често задавани въпроси (FAQ) относно избора и използването на гипсокартон.

Полезни видеа по темата

Основни видове гипсокартон

Съществуват няколко разновидности на гипсокартонени листове (ГКЛ), всеки от които е предназначен за свои условия на експлоатация. Изборът на правилния вид осигурява дълготрайност на конструкцията и необходимите характеристики.

• Стандартен гипсокартон (ГКЛ) – базов тип сив цвят. Това е най-разпространеният и най-евтиният вариант. Използва се в помещения с нормална влажност (до ~60%) за облицоване на стени и тавани, монтаж на междупомещенски прегради, създаване на декоративни конструкции. Не съдържа допълнителни защитни добавки, затова е чувствителен към влага и няма повишена огнеустойчивост.

• Влагоустойчив гипсокартон (ГКЛВ) – материал с зелен цвят на лицевия картон. Такъв гипсокартон е влагоустойчив и съдържа хидрофобни добавки и противогъбични компоненти, които намаляват водопоглъщането и предотвратяват появата на плесен. Предназначен е за помещения с повишена влажност: бани, санитарни възли, кухни, перални, балкони. В влажни условия влагоустойчивият гипсокартон не се деформира и не се разпада толкова бързо, колкото обикновения, въпреки че пряк контакт с вода все пак трябва да се избягва.

• Огнеустойчив гипсокартон (ГКЛО) – листове с разпознаваем розов или червеникав картон. В тяхната гипсова сърцевина има специални добавки (например, стъкловлакно), които забавят разрушаването от висока температура. Такъв гипсокартон по-дълго устоява на открито пламъка (приблизително два пъти по-дълго от обикновения лист) и принадлежи към слабо горими материали. Огнеустойчивите гипсокартонени листове се използват за обшивка на камини, комини, вентилационни шахти, сървърни, а също така за създаване на прегради с повишени изисквания за противопожарна безопасност.

• Звукоизолационен (акустичен) гипсокартон – специални плочи, разработени за подобряване на звуковата изолация на помещенията. Съществуват два подхода: масивни акустични листове с повишена плътност на гипса (например, сини листове тип Knauf Acoustic), или перфорирани акустични панели с отвори, които поглъщат звука. Използват се в кинотеатри, студия, зали, а също така в жилищни стаи за подобряване на звукоизолацията. Звукоизолационният гипсокартон позволява да се намали нивото на шума, но максималният ефект се постига в комбинация с поставяне на минерална вата в конструкцията.

• Арков гипсокартон – тънки гъвкави листове за криволинейни конструкции. Дебелината на арковия ГКЛ обикновено е 6,5 мм (в сравнение със стандартните 9,5–12,5 мм). Вътре в гипса може да има армировъчно стъкловлакно за повишаване на здравината при огъване. Арковият гипсокартон лесно се огъва, което позволява създаването на арки, сводове, вълнообразни тавани и други елементи с сложна форма без рязане на сегменти. Монтира се в двуслоен вариант (два тънки листа един върху друг) за осигуряване на достатъчна здравина на криволинейната конструкция.

• Други специални видове – по-малко разпространени разновидности на гипсокартон с специфични свойства. Например, влаго-огнеустойчив гипсокартон (ГКЛВО) комбинира защита и от влага, и от огън (използва се в кухни на ресторанти, в котелни и т.н.). Ламиниран гипсокартон има декоративно покритие от лицевата страна (PVC-фолио или друг декоративен слой) и се използва за бързо довършване без допълнително шпакловане и боядисване. Отделно трябва да се споменат гипсоволокнести плочи (ГВЛ) и аквапанели – това не е съвсем гипсокартон, а съседни материали (гипс, смесен с влакна или циментова основа) за подове или много влажни зони, но понякога също се разглеждат като алтернатива на гипсокартон.

Свойства и характеристики на гипсокартона

Гипсокартонът е обичан от строителите заради съчетанието на удобство в работата и достатъчни технически характеристики за вътрешно довършване. Нека разгледаме основните свойства на този материал:

• Здравина и натоварване. Гипсокартонените листове са достатъчно здрави за създаване на равни стени или тавани, но те не са разчетени за значителни точкови натоварвания. Материалът е доста крехък – при удар с юмрук или друг предмет може да се образува пробойна. Максималното натоварване на стена от ГКЛ без допълнително усилване е приблизително 30 кг/м² – това е достатъчно за рафтове или телевизор на стойка, но за много тежки предмети (бойлер, шкаф) е необходимо предварително да се вградят в конструкцията закрепващи греди или да се използват специални дюбели-бабочки и профил UA за усилване. Също така гипсокартонът не е конструктивен материал – не може да се стои на него, да се използва като опора и т.н.

• Ниско тегло. ГКЛ се състои основно от гипс и картон, затова е доста лек в сравнение с тухли или гипсова мазилка. Теглото на стандартен лист с размер 2,5х1,2 м (площ 3 м²) е приблизително 22–30 кг (в зависимост от дебелината и плътността). Ниското тегло намалява натоварването на подовите конструкции и улеснява транспортирането и монтажа. Монтажът не изисква подемна техника – двама работници лесно ще занесат листовете на етажа.

• Топлоизолация. Гипсокартонът има ниска топлопроводимост (около 0,25–0,35 Вт/(м·К)), т.е. способен е да подобри топлоизолацията на стените в помещението. Разбира се, по отношение на топлоизолационните свойства той отстъпва на специални изолации, но все пак слой гипс и въздушен слой между него и основната стена намаляват загубите на топлина. Ако между листовете гипсокартон се постави минерална вата, може да се постигне много висока термоизолация на стената или преградата.

• Звукоизолация. Сам по себе си гипсокартонният лист средно изолира шума (неговият индекс на изолация на въздушен шум Rw за преграда с един слой е ~30-35 дБ). Въпреки това, в състава на конструкцията с въздушна кухина и при необходимост с шумоизолационен запълнител (минерална вата) гипсокартонът дава осезаем звукоизолационен ефект. Двойна обшивка (два слоя листове от всяка страна на преградата) значително повишава изолацията на звука – така се постига Rw ~50 дБ и повече, което е достатъчно за повечето жилищни помещения. За специални нужди могат да се използват акустични перфорирани ГКЛ панели, които поглъщат звука в помещението, намалявайки ехоефекта.

• Влагоабсорбция и устойчивост на влага. Обикновеният гипсокартон е чувствителен към повишена влажност: при влажност на въздуха над 60-70% гипсовото ядро може да поеме вода, губейки здравина и омеквайки. Затова за бани, мазета и други влажни зони задължително се използва влагоустойчив гипсокартон (с импрегнирани добавки). Водопоглъщането при влагоустойчивите листове е приблизително два пъти по-ниско, отколкото при стандартните (до ~10% срещу 20%). Важно е да се разбере, че влагоустойчив не означава водонепроницаем – пряк контакт с вода (протичане, постоянен кондензат) трябва да се избягва или да се защитава повърхността с допълнителна хидроизолация. При намокряне листът трябва да изсъхне, в противен случай е възможно образуването на гъбички. Правилно монтираният и боядисан ГКЛВ може да служи години в банята без проблеми, ако вентилацията е добра.

• Огнеустойчивост. Гипсокартонът принадлежи към групата на слабо горими материали (Г1) – картонът може да се запали, но гипсът вътре предотвратява разпространението на огъня, отделяйки вода (кристализационна влага) при нагряване. Стандартният ГКЛ издържа на действието на пламъка известно време, но огнеустойчивият гипсокартон има по-висок клас огнеустойчивост. При правилен монтаж (с метална конструкция) конструкцията от ГКЛО може да задържи огъня 30-60 минути, което печели време за евакуация. Важно: шевовете между листовете трябва да бъдат внимателно запълнени с огнеустойчива шпакловка, за да не премине огънят през тях. За жилищни помещения често е достатъчно обикновените листове, но около камини, печки, електрически табла е по-добре да се използва ГКЛО.

• Екологичност и микроклимат. Гипсокартонът се счита за екологично безопасен материал. Той е изработен от естествени компоненти: гипсов камък, картон (целулоза) и малко количество органични добавки. Листове не отделят вредни вещества във въздуха, затова са подходящи дори за детски стаи, болници и т.н. Гипсът има свойството да регулира влажността на въздуха: при излишък на влага той я абсорбира, а при пресушен въздух – я отдава обратно. Това спомага за поддържането на комфортен микроклимат в помещението. Също така гипсокартонът не съдържа хранителни вещества за бактерии или акари, което положително влияе на хигиената в дома.

• Лесно обработване. Още едно свойство – удобство в работата. Гипсокартонът лесно се реже с обикновен канцеларски нож: надрязва се картонът и се чупи по линията. В него лесно се пробиват отвори, включително за контакти или осветителни тела. Листите добре се огъват (особено тънките аркови или навлажнени с валяк), което отваря широки възможности за дизайн. Обшивката с ГКЛ не изисква „мокри“ процеси (като мазилка), затова работата може да се извърши бързо и относително чисто.

В обобщение: гипсокартонът има много предимства – той е лек, универсален, достатъчно здрав за повечето вътрешни конструкции, евтин и екологичен. Недостатъците – не обича водата, не издържа на много тежки предмети без усилване и изисква обработка (шпакловане) преди финалното довършване. Знаейки тези особености, може да се приложи правилно материалът и да се получи дълготраен резултат.

Профил за гипсокартон: типове и избор

За монтажа на гипсокартон се използва специален метален профил – поцинковани стоманени елементи, от които се сглобява конструкцията. Правилният избор на профил за конструкцията от гипсокартон е не по-малко важен от избора на тип ГКЛ, тъй като конструкцията задава здравината и геометрията на стените или тавана. Съществуват различни типове профили за гипсокартон, всеки със своето предназначение:

• UD-профил (направляващ таванен) – U-образен профил с ширина на рафта ~27 мм. Използва се като направляваща релса по периметъра на помещението при монтаж на окачен таван или облицоване на стени. Закрепва се с дюбели към стените (или към пода/таван, когато служи за направляващ за преграда с малки размери). В профил UD се вмъкват таванни CD-профили. Монтажът на конструкцията на тавана започва с поставянето на UD по нивото по периметъра на стаята.

• CD-профил (таванен носещ) – C-образен таванен профил, основен елемент на конструкцията на окачен таван или облицоване на стени. Стандартният размер е 60×27 мм в сечението. CD-профилите се вмъкват с краищата в UD-профилите и се закрепват към пода с помощта на окачвания (прави или пружинни окачвания с щифтове). Те носят на себе си тежестта на гипсокартонените листове. За здравина много производители правят на гърба на CD профила надлъжни ребра за здравина. Стъпката на инсталация на CD (разстоянието между съседните профили) обикновено е 60 см за тавана.

• UW-профил (направляващ за прегради) – също U-образен профил, но с по-голяма ширина (типични ширини – 50, 75 или 100 мм). UW се закрепва към пода и тавана и служи за основа за поставяне на вертикални стълбове на преградата. Височината на стената на профила е ~40 мм. В UW се вмъкват стълбови профили CW с подходящ размер. Всъщност UW е „подметка“ на преградата, която задава нейната дебелина и посока.

• CW-профил (стълбов) – C-образен профил, който се поставя вертикално в двойка с UW. Ширината на CW отговаря на ширината на UW (50, 75, 100 мм и т.н.), височината на рафтовете е ~50 мм. Именно към CW-профилите директно се закрепват гипсокартонените листове на стените и преградите. Стълбовите профили се разполагат на разстояние 40 см (за облицоване на стени) или 60 см (за прегради) един от друг. Вътре в CW са предвидени технологични отвори за прокарване на комуникации (електропроводка, кабели).

• UA-профил (усилен) – специален стълбов профил от по-дебел метал (2 мм), предназначен за инсталиране на врати и други места с повишено натоварване в преградите. UA-профилът има допълнителни отвори за закрепване през него. Използва се двойно от двете страни на вратата, за да не се деформира конструкцията от тежестта на вратите, а също така под окачено тежко оборудване (бойлери, климатици) в конструктивни стени.

• Арков профил – гъвкав направляващ профил с нарези, които му позволяват да се огъва по кривата. Има изпъкнал и вдлъбнат (за външно или вътрешно огъване). Използва се за създаване на арки, куполи, сводове и други закръглени конструкции. Като алтернатива, може да се надреже стандартен UD профил и да се огъне, но фабричният арков профил значително улеснява работата.

• Ъглов профил – перфорирано алуминиево или стоманено ъгълче, което се използва на етапа на шпакловане за укрепване на външните ъгли на гипсокартонените конструкции. То не е част от конструкцията, но е важно за защита на ъглите от чипове и за придаване на идеално равна форма. Ъгълчетата се поставят на шпакловка по ъглите (в ниши, издатини, съединения на стени) преди финалното шлифоване.

Избор на профил. Подбирайки профил за конкретен проект, вземете предвид типа конструкция и натоварването. За таван подхожда системата UD+CD (по-добре е да се вземе метал с дебелина 0,5 мм, за да се избегнат провисвания). За прегради – системата UW+CW с необходимата ширина: 50 мм е достатъчно за прости прегради или облицоване на комуникации, 75 мм – ако се планира поставяне на слой изолация или е необходима по-добра звукоизолация, 100 мм – за много здрави прегради или поставяне на дебел слой изолация. Вертикалните стълбове на високи прегради (>3 м) е добре да се вземат с дебелина на метала 0,6 мм, за да не се огъват. Ако се предвижда вратарски отвор – не забравяйте за UA-профилите за стълбовете около вратата. Закрепването на профила към стените/таваните се извършва с дюбели (6×40 мм или подобни) на разстояние ~30-50 см. Профилите се свързват помежду си с винтове за метал („блошки“). Правилно избраният и монтиран профил гарантира геометрично равна и здрава основа за гипсокартон.

Цената на гипсокартон: от какво зависи и колко струва

Един от най-често задаваните въпроси е колко струва гипсокартон. (Запитването „гипсокартон цена“ е много популярно в интернет.) Цената на гипсокартон зависи от няколко фактора:

• Вид гипсокартон: стандартният е най-евтиният, влагоустойчивият и огнеустойчивият – по-скъпи (с 20–50%), специализирани (акустичен, арков, комбиниран) – още по-скъпи.
• Дебелина на листа: таванските, по-тънки от 9,5 мм, обикновено са малко по-евтини от стенните 12,5 мм от същия тип, тъй като съдържат по-малко гипс. Арковите 6,5 мм често са най-скъпи заради специалната технология.
• Размер на листа: гипсокартонът се продава на листове с стандартен размер (2,5×1,2 м или 3×1,2 м). Понякога цената се посочва за лист, понякога за квадратен метър. По-голям лист, съответно, е по-скъп, въпреки че цената за м² може да бъде малко по-изгодна при покупка на големи листове.
• Марка и качество: на пазара в Украйна популярни марки са Knauf, Siniat (преди Lafarge), Rigips и др. Knauf традиционно е малко по-скъп като марка №1, но разликата е малка. Има и местни производители или по-малко известни марки с по-достъпни цени, но е важно да се обърне внимание на сертификацията на качеството.
• Обем на закупуване: цените на едро са по-ниски. При покупка на палета (около 40–50 листа) или големи обеми може да се получи отстъпка в строителните хипермаркети или на базите.
• Допълнителни характеристики: например, гипсокартон с повишена твърдост (тип Knauf Diamant) или с особено покритие ще бъде по-скъп от обикновения с такъв тип размер.

По-долу е представена ориентировъчна таблица с цени за различни видове гипсокартон (за един лист стандартен размер ~2,5×1,2 м, дебелина 12,5 мм). Цените са средни и могат да се различават в зависимост от производителя и региона:

Забележка: Цените са посочени към момента за ориентир. Фактическата стойност може да се променя. Обикновено стандартният гипсокартон е най-достъпен, а специалните видове могат да струват 1,5-2 пъти повече от него.

Цената на профилите за гипсокартон. При планиране на бюджета трябва да се вземе предвид и цената на металната конструкция. По-долу са приблизителните цени на основните профили (стандартна дължина 3 м):

> UA-профилите се произвеждат с дължина 3 или 4 м; поради дебелия метал цената е значително по-висока от обикновените профили.

Както се вижда, профилът за гипсокартон е значителна част от разходите. Например, за конструкцията на преграда 3×2,5 м ще са необходими няколко UW/CW профила, което общо може да струва колкото 2–3 листа гипсокартон. Затова при съставянето на бюджета вземете предвид и двете съставки.

Къде е изгодно да се купува гипсокартон и профили

Магазини и доставчици: Гипсокартонът е масов продукт, който се продава практически във всички строителни магазини. За изгодна покупка е добре да сравните цените на различни места:

• Строителни хипермаркети – като Епицентър, Нова Линия, Leroy Merlin. В тях има голямо разнообразие (различни марки, типове), удобен сервиз, можете веднага да закупите и свързани материали. Цените са средни на пазара, понякога има промоции или отстъпки за големи обеми. Плюс – гаранция за качество и възможност за доставка на обекта.
• Специализирани бази за строителни материали – търговски складове или мрежи като КУБ, ОЛДИ, АРС и др. Често предлагат по-ниски цени, особено при поръчка от определена сума или количество (на едро). Могат да имат малко по-малко удобство за дребния купувач, но при значителна икономия си струва да се разгледа. Също така на базите можете веднага да натоварите големи партиди с машинно натоварване.
• Интернет-магазини за строителни материали – много платформи (например, Prom.ua, ibud.ua) позволяват да намерите най-ниската цена от различни продавачи във вашия регион. Чрез интернет можете да поръчате доставка директно на обекта. Обърнете внимание на репутацията на продавача и условията за доставка (цената на транспортните услуги може да неутрализира икономията на цената на продукта).
• Преки дилъри на производители – ако ви е необходим много материал (например, за ново строителство), можете да се обърнете към официални дилъри на Knauf, Siniat или други. Те осигуряват голямо количество стока от първа ръка, могат да предложат специални цени. За еднократен ремонт на апартамент това обикновено не е целесъобразно, по-лесно е да се купи на склад или в хипермаркет.

Съвет: преди покупка направете изчисление на необходимото количество листове и профили. Добавете ~10% резерв за отпадъци и възможен брак. Проверете дали има безплатна доставка при поръчка от определена сума – някои магазини предлагат такава услуга. И не забравяйте да закупите допълнителни материали: окачвания, свързващи елементи за профила, винтове за гипсокартон (така наречените „блошки“ за метал и черни за ГКЛ), лента-серпянка за шевовете, шпакловка за ставите – всичко това също влияе на общата стойност на проекта.

Монтаж на гипсокартон: основни етапи

Инсталация на гипсокартон изисква подготовка, но като цяло процесът е доста технологичен и бърз в сравнение с традиционната мазилка. Нека разгледаме стъпките на монтажа:

1. Подготовка и маркировка. Първо повърхностите се почистват от стари покрития, които могат да пречат (отлепена мазилка и т.н.). Извършва се маркировка: на пода, стените и тавана се отбелязват линии, където ще преминава конструкцията (линии под профили UD/UW). Използват се нивелир, лазерен нивелир, рулетка. Важно е да се отбележат всички точки на закрепване, за да излезе конструкцията равна.

2. Монтаж на конструкцията от профили. Според маркировката се закрепват направляващите профили UD/UW по периметъра. След това се поставят стълбови профили CW (за стени/прегради) или таванни CD (за таван) с необходимата стъпка. Стълбовите профили се фиксират в направляващите и допълнително могат да се закрепят към стените с помощта на прави окачвания (перфорирани пластини). Всички елементи на конструкцията се изравняват по нивото: вертикалните – строго вертикално, таванните – в една хоризонтална равнина. Закрепване: дюбели 6×40 мм за профила към стените/таваните, винтове за метал 3,5×11 мм („блошки“) за свързване на профилите помежду си. На този етап също се вграждат комуникации: електропроводка в гофри, разпределителни кутии, ако те ще бъдат скрити зад гипсокартон (не забравяйте да пробиете отвори за кабелите в профилите или да използвате готови).

3. Рязане и монтаж на листове гипсокартон. Листите се подгонват до необходимите размери. Рязането на гипсокартон се извършва с нож: по линийка се надрязва картонът от лицевата страна, листът се чупи и картонът от обратната страна се прерязва. Краищата се подрязват с ренде или нож под ъгъл ~45° на шевовете, ако те са фабрично прави (това е необходимо за качествено шпакловане на шева). Готовите панели се поставят към конструкцията и се прикрепят с винтове за гипсокартон (черни фосфатни, 25 мм за лист 12,5 мм) към профилите. Стъпката на винтовете е ~15 см по периметъра на листа и 20–25 см в средата. Винтът се завива с винтоверт така, че главата да се потопи леко в равнината (≈1 мм), но да не пробие картонът. Между съседните листове се оставя малко разстояние (~2–5 мм) – температурен шев, който след това ще се запълни с шпакловка (това предотвратява образуването на пукнатини при разширяване).

4. Шпакловане на шевовете и подготовка за финал. След обшивката всички шевове между листовете и местата на входа на винтовете трябва да бъдат зашпакловани. Първо шевовете се залепват с лента – серпянка (стъклени мрежи на лепилна основа) или хартиена лента. Това укрепва шева и предотвратява появата на пукнатини. След това се нанася слой шпакловка (например, гипсова шпакловка тип Knauf Fugen или универсална). Шпакловат се също ъглите с поставени ъгълчета и всички вдлъбнатини от винтовете. След изсъхването излишъците се шлифоват. При необходимост се нанася втори слой шпакловка, вече по-широк, разтегляйки го с шпатула за изравняване на равнината.

Типични грешки при монтажа и как да ги избегнем:

• Грешка: Неправилен избор на тип гипсокартон или профил. Как да избегнем: Използвайте влагоустойчив ГКЛВ в влажни помещения, огнеустойчив ГКЛО – близо до източниците на топлина. За дълги прегради поставяйте достатъчно дебели профили, за тавани – само профили с препоръчителна дебелина (0,5 мм и повече), за да няма провисване.
• Грешка: Икономия на количество профили или крепежи. Ако увеличите стъпката между стълбовете повече от препоръчаното или не поставите достатъчно окачвания, конструкцията може да се клати, гипсокартонът да се огъва, да се появят пукнатини на шпакловката. Решение: Строго спазвайте нормите на стъпката (не повече от 60 см между CD/CW) и поставяйте окачвания на всеки 60-80 см по дължината на профила.
• Грешка: Съединение на листове без закладна планка. Ако два листа гипсокартон се съединяват помежду си на стената, а под шева няма профил (например, листите се срещат между стълбовете), шевът почти гарантирано ще се напука. Решение: планирайте разположението на шевовете, така че всеки шев да бъде на профил. При необходимост добавете междинен профил (допълнителен стълб) или вмъкнете дървена греда, към която могат да се прикрепят двата края на листовете.
• Грешка: Прекалено къси участъци от профила без подходящо свързване. Ако височината на стената >3 м и профилите се удължават, трябва да се използват специални удължители за профила или да се наложи свързването с припокриване не по-малко от 50 см и да се закрепи с няколко винта. В противен случай в мястото на съединението ще има „слабо място“.
• Грешка: Неправилно завиване на винтовете. Ако винтът не е затегнат – главата ще стърчи и ще пречи на шпакловането, ако е прекалено затегнат – ще пробие картонът и ще загуби фиксацията. Решение: Използвайте ограничител на дълбочината на винтоверта или внимателно контролирайте всеки винт. При пробиване на картон в близост завийте допълнителен винт, а повреденото място запълнете със шпакловка.
• Грешка: Неползване на лента на шевовете. Просто да запълните шпакловката на шевовете не е достатъчно – с времето по линията на шева почти сигурно ще се появи пукнатина. Решение: Винаги залепвайте шевовете със серпянка или хартиена лента, това компенсира движенията на листовете.
• Грешка: Прекалено дълги непрекъснати площи без температурни шевове. Ако гипсокартонният таван е много голям по площ (повече от 10 м дължина), при колебания на температурата може да възникне напрежение. Решение: Направете деформационни шевове (разриви) или изпълнявайте големи площи с интервал, маскирайки шевовете с декоративни елементи.
• Грешка: Монтаж на обикновен гипсокартон в мокро помещение. Листите бързо поемат влага, провисват, покриват се с плесен. Решение: първо изсушете помещението, направете хидроизолация, използвайте само влагоустойчив ГКЛВ, всички рязове и вътрешни кухини обработете с противогъбичен разтвор.

Спазването на технологията на монтажа е гаранция, че конструкцията от гипсокартон ще бъде равна, здрава и няма да се напука с времето.

Обработка на гипсокартон (шпакловане, боядисване, покритие)

След монтажа и основното шпакловане на шевовете, повърхността на гипсокартона изисква финално довършване. Гипсокартонът е добър, тъй като на него може да се нанася практически всяко покритие. Нека разгледаме основните варианти:

• Шпакловане под боядисване или тапети. Ако се планира боядисване на стените или лепене на тънки тапети, е желателно да се шпаклова цялата повърхност на гипсокартон с тънък слой финална шпакловка. Това ще скрие най-малките неравности, шевовете на листовете ще станат абсолютно незабележими. Използват се финални шпакловки (наполимерни или фини гипсови). Нанася се широк слой, разтегляйки с шпатула 30-40 см, след което се шлифова с фина шкурка до гладкост. Ако обаче се планират плътни тапети или декоративна мазилка, то е достатъчно да се обработят само шевовете и местата на закрепване, а цялостното шпакловане може да не се прави – дебелите тапети така или иначе ще скрият дребните недостатъци.

• Грунтиране. Преди всяко финално покритие гипсокартонът трябва да се грунтира. Грунтовката прониква в повърхността на картона и шпакловката, укрепва я, намалява поглъщането на влага. Това осигурява по-добро сцепление на боята или лепилото и равномерно изсъхване. Грунтира се с валяк или четка, плътен слой без пропуски, но и без капене. За гипсокартон са подходящи универсални акрилни грунтовки с дълбоко проникване.

• Боядисване. По шпаклованата и грунтирана повърхност може да се нанася боя. Най-често за интериори се използват вододисперсни бои (акрилни, латексови). Те добре полепват на гипсокартон. Ако това е баня или кухня – изберете влагоустойчива боя (обикновено обозначени като за кухни и бани, съдържат добавки против гъбички). Боядисването трябва да се извърши поне в 2 слоя с валяк, за да няма прозирности. Всеки слой трябва да изсъхне добре. Стените от гипсокартон за боядисване е желателно да се изравнят идеално, тъй като гланцът или дори матовата боя могат да проявят неравности при странично осветление. Също така популярно решение е боядисването на тавана от гипсокартон; технологията е същата.

• Лепене на тапети. ГКЛ под тапети също се подготвя: грунтира се и, при необходимост, шпаклова. Някои майстори съветват преди лепенето на тапети да се нанесе на гипсокартон тънък слой лепило PVA или грунтовка с лепило, за да може по-късно тапетите да се свалят по-лесно (така картонът няма да се откъсне заедно със старите тапети). Тапетите се лепят на гипсокартон по обикновения начин. Важно е местата на шевовете на листовете да са добре шпакловани – в противен случай през тънките тапети може да прозира мрежата на шевовете или те да се проявят като бучки/пукнатини.

• Обработка с плочки. В баните влагоустойчивият гипсокартон често се използва като основа под керамични плочки. В този случай финалното шпакловане не е необходимо – обратно, картонът е по-добре да се грунтира със специална грунтовка за абсорбиращи основи и да се нанася лепило за плочки директно на листа. Теглото на плочките: стандартната стена ГКЛВ издържа облицоване с плочки със среден размер (до 30×30 см) при условие, че лепилото е качествено и профилът под листа е инсталиран с разстояние не повече от 40 см. Голямоформатни или тежки плочки (например, керамогранит 60×60) е рисковано да се лепят на гипсокартон – може да се наложи двойно покритие с ГКЛВ или по-здрава основа (циментова плоча). Шевовете между плочките се препоръчва да се разположат не там, където са шевовете на листовете, за да се разпределя натоварването равномерно.

• Декоративна мазилка, боядисване с ефекти. Гипсокартонната основа отлично подхожда за декоративни мазилки (венецианска, структурна „корояд“ и т.н.). В този случай след шпакловане на шевовете цялата повърхност се покрива с тънък слой стартова шпакловка или се грунтира с кварцов пясък (за да има грапавост). След това се нанася декоративното покритие според инструкциите. Картини от мазилка, пана, текстурни бои – всичко това се реализира на стените от гипсокартон без проблеми.

Дълготрайност и поддръжка. Добре монтираният и обработен гипсокартон може да служи десетилетия. За да остане довършването дълго време като ново, спазвайте простите правила за поддръжка:

• Избягвайте продължително преовлажняване. Проветрявайте банята след използване на душ, отстранявайте течове, не мийте стените от гипсокартон с голямо количество вода. За миене на боядисани повърхности използвайте леко влажна гъба, без абразиви.
• Пазете стените от силни удари с остри или твърди предмети – гипсокартонът при точков удар се пробива. Ако все пак се появи вдлъбнатина или дупка, тя може да се ремонтира: изрежете повредената част до средата на пролета между профилите и поставете заплата от нов гипсокартон на греди, след това шпакловайте и боядисвайте.
• Шевовете на гипсокартон могат да дават микропукнатини поради свиването на сградата или вибрации. Ако с времето на шевовете се появят пукнатини в шпакловката – те трябва да се разширят (малко да се разширят), да се залепят с лента и отново да се шпакловат.
• Боядисаните повърхности се препоръчва да се обновяват на всеки 5-7 години с нов слой боя (особено таваните, които могат да пожълтяват с времето). Тапетите – при необходимост да се преопаковат. Самият картон и гипс не се повреждат, ако са защитени с довършване.
• На местата на инсталиране на дюбели (за закрепване на рафтове, картини) при демонтаж остават дупки – те могат лесно да се запълнят със шпакловка и да се боядисат.

При условие на правилен монтаж и внимателна експлоатация конструкцията от гипсокартон ще бъде здрава и красива много години. Тя също така е ремонтопригодна: практически всяко повреждане локално може да бъде поправено без замяна на цялата стена.

FAQ (Често задавани въпроси за гипсокартон)

Как да изберем влагоустойчив гипсокартон?
Влагоустойчивият гипсокартон се избира за помещения, където нивото на влага е повишено (баня, кухня, мазе). Първо, уверете се, че на листа има маркировка „ГКЛВ“ или зелено оцветяване на картона. Изберете дебелина в зависимост от приложението: за стени и прегради е по-добре 12,5 мм, за таван може да се вземе по-тънък влагоустойчив 9,5 мм (за да се намали теглото). Обърнете внимание на производителя – купувайте продукция на известни марки (Knauf, Siniat и др.) или проверени доставчици, за да влагоустойчивите свойства отговарят на заявените. Ако помещението е много влажно (сауна, пералня) – разгледайте алтернатива под формата на циментни плочи (например, Аквапанел Knauf), които са напълно водоустойчиви. Но за повечето битови ситуации е достатъчен качествен ГКЛВ. Също така имайте предвид, че влагоустойчивият гипсокартон е по-тежък и малко по-скъп от обикновения, затова го използвайте именно там, където е необходимо, а не в цялото жилище.

Може ли да се използва стандартен гипсокартон в банята?
Препоръчително е да не се използва обикновен (сив) гипсокартон в банята, тоалетната или други влажни зони. В мокра среда стандартният лист бързо поема влага: картонът омеква, гип